АНАТОМИЯ НА НОКТИТЕ
Ноктите, както и космите, мастните и потните жлези, са кожни придатъци с епителен произход.
Ноктите са в близка анатомична връзка с фалангите, които от своя страна определят формата и извивката на нокътя. Дермата на нокъ
Ноктите, както и космите, мастните и потните жлези, са кожни придатъци с епителен произход.
Ноктите са в близка анатомична връзка с фалангите, които от своя страна определят формата и извивката на нокътя. Дермата на нокъ
тният
апарат представлява фиброколагенозна мрежа, в която липсва хиподерма и
пилосебацеен апарат. Разположена е в малък участък между две твърди
структури - нокътната плочка и фалангата. В сравнение с епидермалните
кератиноцити, нокътно-матриксни кератиноцити са по-големи и имат висока
пролиферативна структура.
Ноктите на краката са по-дебели и растат по-бавно от ноктите на ръцете. Пълната замяна на нокътната плочка на ръцете настъпва от 6 месеца - за ноктите на ръцете до 18 месеца - за ноктите на краката.
Структура на ноктите
Нокътният апарат има пет анатомични региона:
1) нокътна плочка;
2) проксимална нокътна гънка;
3) нокътен матрикс;
4) нокътно легло и
5) хипонихиум.
Проксимална нокътна гънка, нокътен матрикс, нокътно легло и хипонихиума са специфични епителни образувания.
Нокътна плочка
Ноктите представляват плътни, рогови плочки - lamina ungualis, разположени са върху дорзалната повърхност на крайните фаланги на пръстите. Те са прозрачни със светлорозов цвят и гладка, конвекситетна повърхност, която може да има напречни набраздявания - стрии на Beau. Тези напречни набраздявания се увеличават с възрастта и могат да се използват за юридическо разпознаване.
Формата на нокътните плочки е правоъгълна, дебелината им е различна и зависи от възрастта, пола, вътрешни и външни въздействия. Предния край на нокътната плочка е свободен - margo liber, докато задния - margo occultus, и страничните - margines lateralis, са покрити с нокътна гънка - vallum unguis, при което се образува бразда - sulcus unguis.
На нокътя се различават corpus unguis и radix unguis. В задната част на нокътната плочка се вижда бяла дъга, наречена lunula. Нокътната плочка лежи върху нокътното легло - lectulus unguis.
Нокътните плочки са съставени от плътно прикрепени вроговени кератиноцити (онихоцити). Голяма част от нокътната плочка произхожда от нокътно-матриксния епител. Подобно на корнеоцитите на епидермиса и трихоцитите на косменото стъбло, онихоцитите на нокътя са съставени от кератинови влакна. Между 80 и 90% от кератиновите влакна на нокътната плочка са твърди. Други съставни части на нокътните плочки са вода, липиди, следи от желязо, цинк, калций, липиди от 0,1 % до 5 %. Съдържанието на вода в нокътната плочка е около 7-18 % . Съдържание на вода под 7 % е причина за чупливост на ноктите. Съдържание на вода над 30 % води до помътняване и омекотяване на ноктите. Нокътната плочка е 1000 пъти по-пропусклива за вода от кожата, а в резултат на високата порьозност нокътната плочка може да се хидратира и дехидратира много лесно.
Хомогенния розов цвят на нокътя се дължи на подлежащите капиляри. На някои от ноктите, особено палеца, в проксималната част на нокътната плочка има полулунен регион - лунула. В тази област прикрепването на нокътната плочка е по-слабо и в тази област е по-лесно проникването на микроорганизми, както и увреждане от физични фактори.
На свободния ръб на нокътната плочка има тънка, трансверзална белезникава ивица, наречена онихокорнеална ивица. Тя е много важна анатомична бариера за външни въздействия. Нейното нарушаване води до дистална онихолиза (отлепяне на нокътната плочка).
Дори и след смъртта ноктите продължават да растат. Този феномен се дължи на свиване и е подобен на постморталното нарастване на брадата. Бавния растеж на нокътната плочка я прави архив за патологични процеси, които са се случили преди месеци.
Проксимална нокътна гънка
Голяма част от нокътната плочка е видима, само 1/3 от нея е покрита от проксималната нокътна гънка. Роговият край на тази гънка формира епонихиума. Дорзалната част на проксималната нокътна гънка продължава в кожата на гърба на ръката. Подлежащата дерма съдържа капиляри. Тези съдове се увреждат при автоимунни заболявания. Вентралната част на проксималната нокътна гънка продължава в нокътния матрикс и се прикрепва към нокътната плочка.
Нокътен матрикс
Нокътния матрикс е с клиновидна форма. Съставен е от високо специализиран епител и условно може да се раздели на проксимална и дистална част.
В нокътния матрикс се срещат Лангерхансови клетки - основно в супрабазалните слоеве на проксималния нокътен матрикс и Меркелови клетки. Броят на Меркеловите клетки е възрастово зависим и те са повече на брой при плода, отколкото при възрастни индивиди.
Нокътно легло
Нокътното легло лежи под нокътната плочка като започва от дисталния ръб на лунулата и достига до ониходермалната връзка. Здравото свързване между нокътното легло и нокътната плочка се дължи на кореспондиращите лонгитудинални бразди. Това свързване е толкова силно, че при екстракция на нокътната плочка епителя на нокътното легло остава по долната и повърхност. Нокътното легло определя посоката и дължината на растеж на нокътната плочка, освен това частично допринася за нейната форма.
Меланоцити се откриват във висока плътност в нокътния матрикс, а наличие на маланоцити в нокътното легло е спорно. В контраст с епидермалните меланоцити, които са разположени между кератиноцитите на базалния слой, нокътно-матриксните меланоцити са разположени основно в дисталния матрикс и супрабазално. Меланоцитите на нокътния матрикс на тъмно пигментираната кожа съдържат зрели меланозоми и синтезират меланин, тези на светлата кожа обикновено са в латентно състояние и не съдържат зрели меланозоми. Различни физиологични и патологични стимули могат да активират нокътно-матриксните меланоцити. При азиатци и африканци има дифузна или ивичеста пигментация.
Кръвоснабдяване и инервация на ноктите
Нокътният апарат има богато кръвоснабдяване, което се осигурява от дигиталните артерии, които лежат до фалангите - по 4 артерии за всеки пръст, по две от всяка страна. Уникална анатомична особеност са големите артерио-венозни анастомози на всички места в нокътната единица, с изключение на проксималната нокътна гънка. Тези анастомози могат да бъдат обикновени немодифицирани анастомози или специализирано образувание от съдове - гломусни телца. Те се откриват основно в дермата под нокътното легло ( 90-500/mm2). Представляват инкапсулирани овални структури с дължина около 300 μm. Гломусните телца съдържат извити артериални и венозни съдове, нерви и капсула, която е формирана от модифицирани, големи, холинергични мускулни клетки и холинергични нерви. Гломусните телца осигуряват адекватно кръвоснабдяване на периферията на пръстите дори и при студ.
Дигиталните артерии се съпровождат от чифт дигитални нерви. Терминалните им разклонения инервират нокътното легло и нокътния матрикс, а дисталните им разклонения инервират периунгвалните тъкани чрез множество нервни окончания, а с най-висока плътност в нокътните гънки. Тази богата инервация обяснява и силната болка при нараняване на пери- и субунгвалните тъкани.
Равитие на ноктите
Ембриологичното развитие на нокътния апарат започва по време на 9-та гестационна седмица. От същия примитивен епидермис, от който водят началото си космите и потните жлези. Ноктите се използват като диагностичен критерий за определяна на срока на бременността. Счита се, че за развитието на ноктите, както при космите е отговорно невроектодермално-мезенхимно взаимодействие.
Ноктите на краката са по-дебели и растат по-бавно от ноктите на ръцете. Пълната замяна на нокътната плочка на ръцете настъпва от 6 месеца - за ноктите на ръцете до 18 месеца - за ноктите на краката.
Структура на ноктите
Нокътният апарат има пет анатомични региона:
1) нокътна плочка;
2) проксимална нокътна гънка;
3) нокътен матрикс;
4) нокътно легло и
5) хипонихиум.
Проксимална нокътна гънка, нокътен матрикс, нокътно легло и хипонихиума са специфични епителни образувания.
Нокътна плочка
Ноктите представляват плътни, рогови плочки - lamina ungualis, разположени са върху дорзалната повърхност на крайните фаланги на пръстите. Те са прозрачни със светлорозов цвят и гладка, конвекситетна повърхност, която може да има напречни набраздявания - стрии на Beau. Тези напречни набраздявания се увеличават с възрастта и могат да се използват за юридическо разпознаване.
Формата на нокътните плочки е правоъгълна, дебелината им е различна и зависи от възрастта, пола, вътрешни и външни въздействия. Предния край на нокътната плочка е свободен - margo liber, докато задния - margo occultus, и страничните - margines lateralis, са покрити с нокътна гънка - vallum unguis, при което се образува бразда - sulcus unguis.
На нокътя се различават corpus unguis и radix unguis. В задната част на нокътната плочка се вижда бяла дъга, наречена lunula. Нокътната плочка лежи върху нокътното легло - lectulus unguis.
Нокътните плочки са съставени от плътно прикрепени вроговени кератиноцити (онихоцити). Голяма част от нокътната плочка произхожда от нокътно-матриксния епител. Подобно на корнеоцитите на епидермиса и трихоцитите на косменото стъбло, онихоцитите на нокътя са съставени от кератинови влакна. Между 80 и 90% от кератиновите влакна на нокътната плочка са твърди. Други съставни части на нокътните плочки са вода, липиди, следи от желязо, цинк, калций, липиди от 0,1 % до 5 %. Съдържанието на вода в нокътната плочка е около 7-18 % . Съдържание на вода под 7 % е причина за чупливост на ноктите. Съдържание на вода над 30 % води до помътняване и омекотяване на ноктите. Нокътната плочка е 1000 пъти по-пропусклива за вода от кожата, а в резултат на високата порьозност нокътната плочка може да се хидратира и дехидратира много лесно.
Хомогенния розов цвят на нокътя се дължи на подлежащите капиляри. На някои от ноктите, особено палеца, в проксималната част на нокътната плочка има полулунен регион - лунула. В тази област прикрепването на нокътната плочка е по-слабо и в тази област е по-лесно проникването на микроорганизми, както и увреждане от физични фактори.
На свободния ръб на нокътната плочка има тънка, трансверзална белезникава ивица, наречена онихокорнеална ивица. Тя е много важна анатомична бариера за външни въздействия. Нейното нарушаване води до дистална онихолиза (отлепяне на нокътната плочка).
Дори и след смъртта ноктите продължават да растат. Този феномен се дължи на свиване и е подобен на постморталното нарастване на брадата. Бавния растеж на нокътната плочка я прави архив за патологични процеси, които са се случили преди месеци.
Проксимална нокътна гънка
Голяма част от нокътната плочка е видима, само 1/3 от нея е покрита от проксималната нокътна гънка. Роговият край на тази гънка формира епонихиума. Дорзалната част на проксималната нокътна гънка продължава в кожата на гърба на ръката. Подлежащата дерма съдържа капиляри. Тези съдове се увреждат при автоимунни заболявания. Вентралната част на проксималната нокътна гънка продължава в нокътния матрикс и се прикрепва към нокътната плочка.
Нокътен матрикс
Нокътния матрикс е с клиновидна форма. Съставен е от високо специализиран епител и условно може да се раздели на проксимална и дистална част.
В нокътния матрикс се срещат Лангерхансови клетки - основно в супрабазалните слоеве на проксималния нокътен матрикс и Меркелови клетки. Броят на Меркеловите клетки е възрастово зависим и те са повече на брой при плода, отколкото при възрастни индивиди.
Нокътно легло
Нокътното легло лежи под нокътната плочка като започва от дисталния ръб на лунулата и достига до ониходермалната връзка. Здравото свързване между нокътното легло и нокътната плочка се дължи на кореспондиращите лонгитудинални бразди. Това свързване е толкова силно, че при екстракция на нокътната плочка епителя на нокътното легло остава по долната и повърхност. Нокътното легло определя посоката и дължината на растеж на нокътната плочка, освен това частично допринася за нейната форма.
Меланоцити се откриват във висока плътност в нокътния матрикс, а наличие на маланоцити в нокътното легло е спорно. В контраст с епидермалните меланоцити, които са разположени между кератиноцитите на базалния слой, нокътно-матриксните меланоцити са разположени основно в дисталния матрикс и супрабазално. Меланоцитите на нокътния матрикс на тъмно пигментираната кожа съдържат зрели меланозоми и синтезират меланин, тези на светлата кожа обикновено са в латентно състояние и не съдържат зрели меланозоми. Различни физиологични и патологични стимули могат да активират нокътно-матриксните меланоцити. При азиатци и африканци има дифузна или ивичеста пигментация.
Кръвоснабдяване и инервация на ноктите
Нокътният апарат има богато кръвоснабдяване, което се осигурява от дигиталните артерии, които лежат до фалангите - по 4 артерии за всеки пръст, по две от всяка страна. Уникална анатомична особеност са големите артерио-венозни анастомози на всички места в нокътната единица, с изключение на проксималната нокътна гънка. Тези анастомози могат да бъдат обикновени немодифицирани анастомози или специализирано образувание от съдове - гломусни телца. Те се откриват основно в дермата под нокътното легло ( 90-500/mm2). Представляват инкапсулирани овални структури с дължина около 300 μm. Гломусните телца съдържат извити артериални и венозни съдове, нерви и капсула, която е формирана от модифицирани, големи, холинергични мускулни клетки и холинергични нерви. Гломусните телца осигуряват адекватно кръвоснабдяване на периферията на пръстите дори и при студ.
Дигиталните артерии се съпровождат от чифт дигитални нерви. Терминалните им разклонения инервират нокътното легло и нокътния матрикс, а дисталните им разклонения инервират периунгвалните тъкани чрез множество нервни окончания, а с най-висока плътност в нокътните гънки. Тази богата инервация обяснява и силната болка при нараняване на пери- и субунгвалните тъкани.
Равитие на ноктите
Ембриологичното развитие на нокътния апарат започва по време на 9-та гестационна седмица. От същия примитивен епидермис, от който водят началото си космите и потните жлези. Ноктите се използват като диагностичен критерий за определяна на срока на бременността. Счита се, че за развитието на ноктите, както при космите е отговорно невроектодермално-мезенхимно взаимодействие.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар